Vladimir Sabourín (Santiago de Cuba, 1967). Traducción de Marco Vidal González

 

 

 

Vladimir Sabourín (Santiago de Cuba, 1967) 

Muchacha Blanca: Selección de poesía de Vladimir Sabourín (La Tortuga Búlgara, 2020)

 

 

Traducción del búlgaro al español: Marco Vidal González

 

 

 

 

 

 

OBREROS

 

La mina de oro es un hormiguero

Cuya parte superior es barrida

Arrastrada por una extraordinaria e invisible

Ola potente que deja un tajo

Un corte limpio que da lugar a una vista

Hacia las terrazas subterráneas sin que se observe

El pánico habitual y el ajetreo después de que se haya movido

Una piedra y la vida despojada bajo ella se dé a la fuga

 

Los obreros no huyen aunque hayan perdido

La cúpula la bóveda sobre sus cabezas ellos no están petrificados

Acostados en una postura inconvenciblemente cómoda

Tal como los que han sido arrasados por la lava en Pompeya

Desamparados ellos no se echan a correr ni se petrifican

En medio de esa repentina catástrofe una

Disciplina sin Dios ni amo frustra

La huida salvadora y la petrificación.

 

Ellos están trabajando.

 

 

 

Obreros VI

 

Con el casco caído de la cabeza apretando la tráquea con la correa

Arrastrándote hacia el regazo de la tierra tú no eres su hijo

El campo de petróleo no es la madre tierra pero tú estás tumbado de espaldas

Sobre los terrones pintados como minerales coloreados por la placa de petróleo

Que cubre todo en este paraíso artificial grandes piedras preciosas

En un desconsolado jardín de las delicias velo de midas

Cubriéndote a ti hombre de hojalata de camino a la ciudad esmeralda empujado

Por la erupción de espaldas en un estupor con la vaga esperanza de conseguir un corazón

 

Tú contemplas en un involuntario e improductivo instante

De parálisis motora pero con la conciencia salvaguardada

Una condición de la que en principio estás privado y que de hecho

Para ti está prohibida sin que sepas que está prohibida y que estás privado de ella

A la vez en una postura semifetal y como caído de espaldas

De camino a Damasco tú ves el fantasma de la descomposición anaeróbica

De restos de organismos mezclados con barro enterrados bajo el peso

De un estrato de sedimento licuados por un calor y presión monstruosos

 

Brotar en el desierto de la captación de petróleo

Sin que las rocas se conviertan en panes.

 

 

 

Trotsky emprende el camino hacia México en un buque petrolero noruego vacío, 19 de diciembre de 1937

 

Soñé cómo el buque se pudría en las aguas firmes

El domingo por la tarde habiendo entrado profundamente en el río

En algún lugar por aquí el enorme barco oxidado cerrando el paso con la proa

El nudo vial con su torso la estación de tren su timón

Alcanzaba los bloques de pisos situados más allá de

Las vías del que algún día fue un barrio obrero empuja

Las aguas del mar el orgulloso y alocado océano el imperio

Del destino lux perpetua la sombra cónica

(Trotsky emprende el camino hacia México en un buque petrolero vacío)

Enciende el trópico cercano calienta el gran

Oso polar causa las mareas altas y bajas inspira a las

Aguas los símbolos celestiales abre el año con el potente golpe de su cuerno

Sopla calienta besa exprime transforma en vino aumenta

Los humores fecunda los peces en distintos instantes de eternidad

El interminable conoide pueblos enteros caen del tiempo

Y la memoria saca a todos del cementerio del silencio

Mastica ceniza tal como pan llena las ostras

 

 

 

EL BUQUE PETROLERO

 

Oxidado y dorado el mar y el barco

 

Aligerado en su camino hacia el último muelle

El cuerpo emergiendo la línea de flotación en lo alto

Sobre las aguas desnudando las costillas de la cuaderna

Surcadas de una lejana abundancia de goteras

La proa inconsolablemente levantada tal como negro trirreme

De un hijo que regresa victoriosamente del laberinto de

Las aguas y los sueños habiendo olvidado el acuerdo con su padre

Con la alegría de haber vencido y cortado la cabeza del toro del océano

 

El océano y la orilla que es el morir

 

Esta salida del agua esta desnudez el empinamiento negro clásico advienen

Para encontrar el final la hélice formando la mitad de la espuma fuera del agua

Como ruedas de un coche volcado que continúan moviéndose

El enorme buque lleno de gases residuales explosivos como

Un aerostato se adentra ligeramente en los médanos sale

En la misma playa en silencio vara incluso sin anunciar,

Antes de que comience el largo corte para mandarlo a la chatarra, su muerte

Con la raspadura metálica y furiosa de la quilla hundiéndose en la blanda arena.

 

 

 

Poesía

 

Un catálogo

De paraísos

Perdidos

O lejanos.

 

 

 

La tienda de Biliana

 

Este es mi paraíso del barrio

La tienda de verduras de Biliana

La mejor del barrio digo

Con la clara conciencia de que es publicidad subliminal

De mi único paraíso búlgaro

Aquí en la tierra la mejor reposición

Con peras de Argentina e Italia

Aguacate de España y Costa de Marfil

Batata de Alemania kiwis de España

(España va ganando) ajo de China

Fresas de Grecia y Bulgaria (las búlgaras son

Agrias) tomates de macedonia mango

De Brasil o aeromango carísimo

Una vez más de España con la amable

Pero mal pagada colaboración de los jornaleros búlgaros

Pimientos rojos y verdes y sandía de Turquía

Biliana es una apasionada carnicera orgullosa

Propietaria de una tienda de verduras yo

Maestro de literatura clásica más bien

Vegetariano dentro de los límites de la razón no-vegana

Aquí me siento visir de un imperio otomano

Que se extiende desde la región pampeana hasta Andalucía puedo

Pedir lavarme si no los pies

Seguramente las manos para una degustación

Te estás quedando muy flacucho dice Biliana

Cuídate

 

 

 

Primero dejó la poesía

 

por la ciencia

Luego dejó la ciencia

por la administración

Ahora felizmente administra

La falta

 

 

 

 

 

 

РАБОТНИЦИ

 

Златната мина е мравуняк

Чиято надземна част е пометена

Отнесена от невиждана и невидима

Приливна вълна оставила чист срез

Чисто сечение откриващо гледка

Към подземните тераси без да се наблюдава

Обичайната паника и суетене след като се отвали

Камък и оголеният живот под него се разбягва

 

Работниците не бягат макар и загубили

Купола свода над себе си те не са вкаменени

Полегнали в неубедително комфортни пози

Като залетите от лавата в Помпей

Неподслонени те не се разбягват нито се вкаменяват

В застигналата ги внезапна катастрофа една

Дисциплина без Бог без господар осуетява

Спасителното разбягване и вкаменяване.

 

Те работят.

 

 

 

Работници VІ

 

С отнесена от главата каска врязала в трахеята каишката

Теглеща те към скута на земята ти не си неин син

Петролното поле не е майката земя но ти си полегнал назад

Върху буците пръст оцветени като цветни руди от покриващия всичко

В този изкуствен рай нефтен филм огромни скъпоценни камъни

В безутешна градина на удоволствията було на мидас

Покриващо теб тенекиения човек на път към смарагдовия град оттласнат

От изригналото в ступор по гръб със смътната надежда да получиш сърце

 

 

Ти съзерцаваш в непроизволен непроизводствен миг

На двигателно обездвижване но при запазено съзнание

Състояние от което по принцип си лишен всъщност ти е

Забранено без да знаеш че е забранено и си лишен

Едновременно в полуфетална поза и като паднал по гръб

По пътя за дамаск ти виждаш духа на анаеробното разлагане

На останки от организми смесени с кал погребани под тегнещ

Пласт утайка втечнени от чудовищна топлина и налягане

 

 

Да избива в пустинята от петролния каптаж

И камъните да не стават хлябове.

 

 

 

Троцки потегля за Мексико на празен норвежки танкер, 19 декември 1937

 

Сънувах танкера да гние в неподвижните води

На неделния следобед навлязъл дълбоко в реката

Някъде тук големия ръждив кораб запречил с нос

Пътния възел с туловището си жп гарата кърмата му

Опираше в панелните блокове на започващия оттатък

Коловозите някогашен работнически квартал тласка

Водите на морето гордия и луд океан империята

На съдбата lux perpetua коничната сянка

(Троцки потегля за Мексико на празен норвежки танкер)

 

Възпламенява близкия тропик разгорещява ледената

Голяма мечка причинява приливите и отливите вдъхновява

Води небесните знаци отваря годината с мощния удар на своя рог

Продухва топли целува изцежда прави на вино увеличава

Хуморите опложда рибите в различни мигове вечност

Безкрайния коноид цели народи изпадат от времето

И паметта вади всеки в гробището от мълчание

Дъвче пепел като хляб пълни стридите.

 

 

 Танкърът

 

Ръждиво и златно морето и корабът

 

Олекнал в пътя си към последния пристан

Туловището изплувало ватерлинията високо

Над водите оголвайки ребрата на шпангоутите

Набраздени от някогашното обилие от течове

Безутешно навирен носът като на черна триера

На някой син победоносно завръщащ се от лабиринта

На водите и сънищата забравил уговорката с баща си

От радост че е победил и отсякъл бичата глава на океана

 

Океана и брега който е умирането

 

Това изплуване тази голота античното черно навирване идат

Да посрещнат края витлото се пени наполовина извън водата

Като все още въртящи се колела на преобърната кола

Огромният танкер изпълнен с остатъчни взривоопасни

Газове като аеростат леко навлиза в плитчините излиза

На самия плаж безшумно засяда без дори да обяви

Преди да започне дългото нарязване за скрап за смъртта си

С метално яростно стържене на кила в мекия пясък.

 

 

 

 

Поезия

 

Каталог

На изгубени

Или далечни

Райове.

 

 

 

Магазинът на Биляна

 

Това е моят рай в квартала

Плодизеленчукът на биляна

Най-добрият в махалата казвам

С ясното съзнание че е скрита реклама

На моя единствен български рай

Тук на земята най-доброто зареждане

С круши от аржентина и италия

Авокадо от испания и котдювуар

Батат от германия киви от испания

(Испания преобладава) чесън от китай

Ягоди от гърция и българия (българските

Кисели) домати от македония манго

От бразилия или аероманго майка си

И баща си все от испания с любезното

Зле платено съдействие на бг надничари

Червен и зелен пипер и диня от турция

Биляна е страстна месарка горд

Собственик на плодизеленчук аз

Даскал по антична литература по-скоро

Вегетарианец в границите на невеганския разум

Тук се чувствам везир на една османска империя

Простираща се от пампасите до андалусия мога

Да помоля да си измия ако не краката

То със сигурност ръцете за дегустация

Много си заслабнал казва биляна

Погрижи се

 

 

 

Първо се отказа от поезията

 

заради науката

После се отказа от науката

заради администрацията

Сега администрира щастлив

Липсата

 

 

 

Vladimir Sabourín (Santiago de Cuba, 1967) es un poeta y crítico búlgaro de origen cubano-francés. Iniciador del movimiento literario búlgaro Nueva Poesía Social (Nova Socialna Poezia) y autor de su manifiesto fundador. Traductor de poesía del alemán, español, ruso y portugués al búlgaro.

Los poemas enviados han sido publicados originalmente en el libro Muchacha Blanca: Selección de poesía de Vladimir Sabourín (2020), publicado por La Tortuga Búlgara.

 

 

Marco Vidal González (Sanlúcar de Barrameda, 1995). Graduado en Lenguas Modernas y sus Literaturas con Mención en Lenguas Eslavas por la Universidad de Granada. Traductor de poesía del búlgaro al español. Es uno de los redactores de la revista búlgara Nueva Poesía Social. Escribe en su blog literario "La Tortuga Búlgara".

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Deja un comentario

Tu dirección de correo electrónico no será publicada. Los campos obligatorios están marcados con *