Vladimir Sabourín (Santiago de Cuba, 1967). Traducción de Marco Vidal González
Vladimir Sabourín (Santiago de Cuba, 1967)
Muchacha Blanca: Selección de poesía de Vladimir Sabourín (La Tortuga Búlgara, 2020)
Traducción del búlgaro al español: Marco Vidal González
OBREROS
La mina de oro es un hormiguero
Cuya parte superior es barrida
Arrastrada por una extraordinaria e invisible
Ola potente que deja un tajo
Un corte limpio que da lugar a una vista
Hacia las terrazas subterráneas sin que se observe
El pánico habitual y el ajetreo después de que se haya movido
Una piedra y la vida despojada bajo ella se dé a la fuga
Los obreros no huyen aunque hayan perdido
La cúpula la bóveda sobre sus cabezas ellos no están petrificados
Acostados en una postura inconvenciblemente cómoda
Tal como los que han sido arrasados por la lava en Pompeya
Desamparados ellos no se echan a correr ni se petrifican
En medio de esa repentina catástrofe una
Disciplina sin Dios ni amo frustra
La huida salvadora y la petrificación.
Ellos están trabajando.
Obreros VI
Con el casco caído de la cabeza apretando la tráquea con la correa
Arrastrándote hacia el regazo de la tierra tú no eres su hijo
El campo de petróleo no es la madre tierra pero tú estás tumbado de espaldas
Sobre los terrones pintados como minerales coloreados por la placa de petróleo
Que cubre todo en este paraíso artificial grandes piedras preciosas
En un desconsolado jardín de las delicias velo de midas
Cubriéndote a ti hombre de hojalata de camino a la ciudad esmeralda empujado
Por la erupción de espaldas en un estupor con la vaga esperanza de conseguir un corazón
Tú contemplas en un involuntario e improductivo instante
De parálisis motora pero con la conciencia salvaguardada
Una condición de la que en principio estás privado y que de hecho
Para ti está prohibida sin que sepas que está prohibida y que estás privado de ella
A la vez en una postura semifetal y como caído de espaldas
De camino a Damasco tú ves el fantasma de la descomposición anaeróbica
De restos de organismos mezclados con barro enterrados bajo el peso
De un estrato de sedimento licuados por un calor y presión monstruosos
Brotar en el desierto de la captación de petróleo
Sin que las rocas se conviertan en panes.
Trotsky emprende el camino hacia México en un buque petrolero noruego vacío, 19 de diciembre de 1937
Soñé cómo el buque se pudría en las aguas firmes
El domingo por la tarde habiendo entrado profundamente en el río
En algún lugar por aquí el enorme barco oxidado cerrando el paso con la proa
El nudo vial con su torso la estación de tren su timón
Alcanzaba los bloques de pisos situados más allá de
Las vías del que algún día fue un barrio obrero empuja
Las aguas del mar el orgulloso y alocado océano el imperio
Del destino lux perpetua la sombra cónica
(Trotsky emprende el camino hacia México en un buque petrolero vacío)
Enciende el trópico cercano calienta el gran
Oso polar causa las mareas altas y bajas inspira a las
Aguas los símbolos celestiales abre el año con el potente golpe de su cuerno
Sopla calienta besa exprime transforma en vino aumenta
Los humores fecunda los peces en distintos instantes de eternidad
El interminable conoide pueblos enteros caen del tiempo
Y la memoria saca a todos del cementerio del silencio
Mastica ceniza tal como pan llena las ostras
EL BUQUE PETROLERO
Oxidado y dorado el mar y el barco
Aligerado en su camino hacia el último muelle
El cuerpo emergiendo la línea de flotación en lo alto
Sobre las aguas desnudando las costillas de la cuaderna
Surcadas de una lejana abundancia de goteras
La proa inconsolablemente levantada tal como negro trirreme
De un hijo que regresa victoriosamente del laberinto de
Las aguas y los sueños habiendo olvidado el acuerdo con su padre
Con la alegría de haber vencido y cortado la cabeza del toro del océano
El océano y la orilla que es el morir
Esta salida del agua esta desnudez el empinamiento negro clásico advienen
Para encontrar el final la hélice formando la mitad de la espuma fuera del agua
Como ruedas de un coche volcado que continúan moviéndose
El enorme buque lleno de gases residuales explosivos como
Un aerostato se adentra ligeramente en los médanos sale
En la misma playa en silencio vara incluso sin anunciar,
Antes de que comience el largo corte para mandarlo a la chatarra, su muerte
Con la raspadura metálica y furiosa de la quilla hundiéndose en la blanda arena.
Poesía
Un catálogo
De paraísos
Perdidos
O lejanos.
La tienda de Biliana
Este es mi paraíso del barrio
La tienda de verduras de Biliana
La mejor del barrio digo
Con la clara conciencia de que es publicidad subliminal
De mi único paraíso búlgaro
Aquí en la tierra la mejor reposición
Con peras de Argentina e Italia
Aguacate de España y Costa de Marfil
Batata de Alemania kiwis de España
(España va ganando) ajo de China
Fresas de Grecia y Bulgaria (las búlgaras son
Agrias) tomates de macedonia mango
De Brasil o aeromango carísimo
Una vez más de España con la amable
Pero mal pagada colaboración de los jornaleros búlgaros
Pimientos rojos y verdes y sandía de Turquía
Biliana es una apasionada carnicera orgullosa
Propietaria de una tienda de verduras yo
Maestro de literatura clásica más bien
Vegetariano dentro de los límites de la razón no-vegana
Aquí me siento visir de un imperio otomano
Que se extiende desde la región pampeana hasta Andalucía puedo
Pedir lavarme si no los pies
Seguramente las manos para una degustación
Te estás quedando muy flacucho dice Biliana
Cuídate
Primero dejó la poesía
por la ciencia
Luego dejó la ciencia
por la administración
Ahora felizmente administra
La falta
РАБОТНИЦИ
Златната мина е мравуняк
Чиято надземна част е пометена
Отнесена от невиждана и невидима
Приливна вълна оставила чист срез
Чисто сечение откриващо гледка
Към подземните тераси без да се наблюдава
Обичайната паника и суетене след като се отвали
Камък и оголеният живот под него се разбягва
Работниците не бягат макар и загубили
Купола свода над себе си те не са вкаменени
Полегнали в неубедително комфортни пози
Като залетите от лавата в Помпей
Неподслонени те не се разбягват нито се вкаменяват
В застигналата ги внезапна катастрофа една
Дисциплина без Бог без господар осуетява
Спасителното разбягване и вкаменяване.
Те работят.
Работници VІ
С отнесена от главата каска врязала в трахеята каишката
Теглеща те към скута на земята ти не си неин син
Петролното поле не е майката земя но ти си полегнал назад
Върху буците пръст оцветени като цветни руди от покриващия всичко
В този изкуствен рай нефтен филм огромни скъпоценни камъни
В безутешна градина на удоволствията було на мидас
Покриващо теб тенекиения човек на път към смарагдовия град оттласнат
От изригналото в ступор по гръб със смътната надежда да получиш сърце
Ти съзерцаваш в непроизволен непроизводствен миг
На двигателно обездвижване но при запазено съзнание
Състояние от което по принцип си лишен всъщност ти е
Забранено без да знаеш че е забранено и си лишен
Едновременно в полуфетална поза и като паднал по гръб
По пътя за дамаск ти виждаш духа на анаеробното разлагане
На останки от организми смесени с кал погребани под тегнещ
Пласт утайка втечнени от чудовищна топлина и налягане
Да избива в пустинята от петролния каптаж
И камъните да не стават хлябове.
Троцки потегля за Мексико на празен норвежки танкер, 19 декември 1937
Сънувах танкера да гние в неподвижните води
На неделния следобед навлязъл дълбоко в реката
Някъде тук големия ръждив кораб запречил с нос
Пътния възел с туловището си жп гарата кърмата му
Опираше в панелните блокове на започващия оттатък
Коловозите някогашен работнически квартал тласка
Водите на морето гордия и луд океан империята
На съдбата lux perpetua коничната сянка
(Троцки потегля за Мексико на празен норвежки танкер)
Възпламенява близкия тропик разгорещява ледената
Голяма мечка причинява приливите и отливите вдъхновява
Води небесните знаци отваря годината с мощния удар на своя рог
Продухва топли целува изцежда прави на вино увеличава
Хуморите опложда рибите в различни мигове вечност
Безкрайния коноид цели народи изпадат от времето
И паметта вади всеки в гробището от мълчание
Дъвче пепел като хляб пълни стридите.
Танкърът
Ръждиво и златно морето и корабът
Олекнал в пътя си към последния пристан
Туловището изплувало ватерлинията високо
Над водите оголвайки ребрата на шпангоутите
Набраздени от някогашното обилие от течове
Безутешно навирен носът като на черна триера
На някой син победоносно завръщащ се от лабиринта
На водите и сънищата забравил уговорката с баща си
От радост че е победил и отсякъл бичата глава на океана
Океана и брега който е умирането
Това изплуване тази голота античното черно навирване идат
Да посрещнат края витлото се пени наполовина извън водата
Като все още въртящи се колела на преобърната кола
Огромният танкер изпълнен с остатъчни взривоопасни
Газове като аеростат леко навлиза в плитчините излиза
На самия плаж безшумно засяда без дори да обяви
Преди да започне дългото нарязване за скрап за смъртта си
С метално яростно стържене на кила в мекия пясък.
Поезия
Каталог
На изгубени
Или далечни
Райове.
Магазинът на Биляна
Това е моят рай в квартала
Плодизеленчукът на биляна
Най-добрият в махалата казвам
С ясното съзнание че е скрита реклама
На моя единствен български рай
Тук на земята най-доброто зареждане
С круши от аржентина и италия
Авокадо от испания и котдювуар
Батат от германия киви от испания
(Испания преобладава) чесън от китай
Ягоди от гърция и българия (българските
Кисели) домати от македония манго
От бразилия или аероманго майка си
И баща си все от испания с любезното
Зле платено съдействие на бг надничари
Червен и зелен пипер и диня от турция
Биляна е страстна месарка горд
Собственик на плодизеленчук аз
Даскал по антична литература по-скоро
Вегетарианец в границите на невеганския разум
Тук се чувствам везир на една османска империя
Простираща се от пампасите до андалусия мога
Да помоля да си измия ако не краката
То със сигурност ръцете за дегустация
Много си заслабнал казва биляна
Погрижи се
Първо се отказа от поезията
заради науката
После се отказа от науката
заради администрацията
Сега администрира щастлив
Липсата
Vladimir Sabourín (Santiago de Cuba, 1967) es un poeta y crítico búlgaro de origen cubano-francés. Iniciador del movimiento literario búlgaro Nueva Poesía Social (Nova Socialna Poezia) y autor de su manifiesto fundador. Traductor de poesía del alemán, español, ruso y portugués al búlgaro.
Los poemas enviados han sido publicados originalmente en el libro Muchacha Blanca: Selección de poesía de Vladimir Sabourín (2020), publicado por La Tortuga Búlgara.
Marco Vidal González (Sanlúcar de Barrameda, 1995). Graduado en Lenguas Modernas y sus Literaturas con Mención en Lenguas Eslavas por la Universidad de Granada. Traductor de poesía del búlgaro al español. Es uno de los redactores de la revista búlgara Nueva Poesía Social. Escribe en su blog literario "La Tortuga Búlgara".
